Публикации
Форекс история
Развитието на международния валутен пазар Форекс
Еволюцията на международния валутен пазар в последните десетилетия преминава през множество етапи, за да се превърне в днешни дни като основния двигател на съвременнта глобална икономика.
Всеки ден на световните финансови пазари се търгуват валути на стойност милиарди долари, като по този начин стават възможни глобалната търговия и инвестирането. Този материал има за цел да осигури необходимите основни знания за съвременното развитие на международнитевалутни пазари, като особено внимание се отделя на международните споразумения и влиянието на съвременните технологии върху този бизнес, който се провежда 24 часа в денонощие.
Между Първата и Втората световна война валутите са били подчинени на системата за фиксиранвалутен курс, базирана върху златния и сребърния стандарт. Този период е известен като ерата на конвертируемостта. Правителствата са покривали емитираните от тях валути със съответно количество злато и сребро. Доминиращата световна валута е била английската лира, а щатският долар е бил в ролята на следваща по важност валута. Краят на конвертируемостта е дошъл около 1929 г., в началото на Великата депресия. През Втората световна война международният валутен пазар практически спира да съществува.
Споразумението от Бретън Уудс 1944 г.
Въвеждане на номиналната система, базирана върху стандарта за размяна на злато.
Основаване на Международния валутен фонд (МВФ) и Банката за възстановяване и развитие (Световната банка).
Щатският долар заема мястото на британската лира като доминираща валута на пазара.
Клирингови споразумения.
Споразумение за многостранна компенсация 1947 г.
Съюз за европейски плащания (EPU) 1950-1958 г.
Европейско валутно споразумение (EMA) 1958-1973 г.
Разтрогване на споразумението от Бретън Уудс.
Формиране на Златния пул през 1961 г. (до 1968 г.)
Въвеждане на Специални права на тираж (СПТ) през 1969 г.
Силните валути трябва да ревалвират или свободно да се покачват.
Смитсънското споразумение от 1971 г.
Девалвация на долара и регулирано покачване на другите валути.
Европейската змия 1972 г.
Поради скептицизма на Германия по отношение на Смитсънската валутна реформа, европейските валути се променят в тесни граници една спрямо друга и имат плаващ курс спрямо долара; по този начин е създадена мини системата.
Нефтената криза на ОПЕК от 1973-74 г.
В отговор на високата инфлация, породена от нефтената криза, държавите започват да набелязват цели, свързани с увеличаването на паричната маса, в резултат на което се повишават лихвените проценти. Тези промени в лихвените проценти довеждат до голямо движение на краткосрочния капитал между държавите, в търсене на по-високи лихвени проценти и по този начин се подсилва системата на плаващия курс.
Целите на Европейската валутна система (ЕВС), създадена през 1979 г.
Да съдейства за по-добра икономическа интеграция и стабилност между страните-членки на ЕС.
Да въведе система за регулиран валутен курс с нива на намеса от +/- 2.25% от примерните централни курсове за повечето валути, т.е. Механизма за контрол на валутни курсове.
Да въведе ЕКЮ като основна парична единица в ЕС.
Паритетната мрежа е крайъгълният камък на Механизма за контрол на валутни курсове. Двустранните централни валутни курсове за всяка валута са в основата на мрежата.
Европейски икономически и валутен съюз (EMU) 1990-2002 г.
Обръщение на единна валута (евро) между страните членки на ЕС.
Създаване на единна Европейска централна банка (ECB).
Обща валутна политика между страните членки на ЕС.
Валутните курсове между страните членки на ЕС са фиксирани на 1 януари 1999 г., а през януари 2002 г. евро е пуснато в обръщение.
Технологичната революция.
По-голямата скорост и ефективност на комуникацията е резултат от технологичната революция е. Дилърите са способни да разширяват дейността си, благодарение на компютърните системи за парични плащания и информационните системи. Технологичният напредък довежда до по-голяма спекулация и волатилност.
Други нововъведения.
Властите на страните-членки на G7 се опитват да поддържат валутните курсове в определени предели или в относителни граници.
Споразумението от хотел Плаца (1985 г.)
Споразумението от Лувъра (1987 г.)
Системата за международни плащания е базирана върху доларов стандарт
Споразумението от Бретън Уудс 1944 г.
Конференцията, проведена в Бретън Уудс, Ню Хампшир през 1944 г., е опит от страна на западните съюзници да въведат ред в отношенията между валутите и международните системи за плащане, предлагайки вариант на модифицирано връщане към златния стандарт и конвертируемостта, като най-добър метод за окуражаване и възстановяване на световните икономики, като и за постигане ръст на международната търговия. Споразумението от Бретън Уудс възстановява фиксирания (но регулиран) курс между валутите във вид на т. нар. номинали, определян според златното им покритие. Държавите са били задължени да участват на международния валутен пазар, за да поддържат валутния курс в рамките на 1% над или под номинала. Системата е базирана върху стандарта за размяна на злато, според който американският долар, чийто курс се е поддържал от чуждестранните регулаторни власти, е бил конвертиран директно в злато от американското правителство по фиксирана цена от приблизително 35 долара за унция злато. След това курсовете на националните валути се фиксират според курса на долара и те трябвало да бъдат напълно конвертируеми спрямо долара. Всъщност доларът заменя златото като резервен актив на международната система за плащане. Ако инфлацията в страната се е повишавала с голяма бързина, според Споразумението от Бретън Уудс, държавата трябвало да намали търсенето, за да поддържа външната стойност на валутата си и за да ограничи изтичането на резервите си. По този начин монетарната политика се е управлявала от валутния курс.
Споразумението от Бретън Уудс довежда и до създаването на Международния валутен фонд (МВФ) и Международната банка за възстановяване и развитие, или Световната банка, както обикновено я наричат, а английската лира е заменена от американския долар като доминираща валута на пазара, в резултат от изкуственото поддържане на курсовете на номиналните стойности на конвертируемите валути спрямо щатския долар.
Повечето страни са имали недостиг на долари и са организирали клирингова система (през 1947 г.),чрез Споразумение за многостранна компенсация, с което да се управлява излишъка и дефицита между страните-членки.
След това са приети Споразуменията за междуевропейски разплащания 1948-49 г., а през 1950-58 г. е бил основан Съюзът за европейски разплащания (EPU).
В него участват първоначално шест европейски държави, а целта е да се изгради структура за многостранна мрежа от търговски позиции.
Съюзът създава парична единица, която е била избрана като обща мярка за измерване на стойността в Европейския съюз.
С планираното възстановяване на конвертируемостта на валутите през 1959 г. Съюзът за европейски разплащания спира да съществува (на 27 декември 1958 г.), а негов наследник става Европейското валутно споразумение (ЕМА).
Еволюцията на международния валутен пазар в последните десетилетия преминава през множество етапи, за да се превърне в днешни дни като основния двигател на съвременнта глобална икономика.
Всеки ден на световните финансови пазари се търгуват валути на стойност милиарди долари, като по този начин стават възможни глобалната търговия и инвестирането. Този материал има за цел да осигури необходимите основни знания за съвременното развитие на международнитевалутни пазари, като особено внимание се отделя на международните споразумения и влиянието на съвременните технологии върху този бизнес, който се провежда 24 часа в денонощие.
Между Първата и Втората световна война валутите са били подчинени на системата за фиксиранвалутен курс, базирана върху златния и сребърния стандарт. Този период е известен като ерата на конвертируемостта. Правителствата са покривали емитираните от тях валути със съответно количество злато и сребро. Доминиращата световна валута е била английската лира, а щатският долар е бил в ролята на следваща по важност валута. Краят на конвертируемостта е дошъл около 1929 г., в началото на Великата депресия. През Втората световна война международният валутен пазар практически спира да съществува.
Споразумението от Бретън Уудс 1944 г.
Въвеждане на номиналната система, базирана върху стандарта за размяна на злато.
Основаване на Международния валутен фонд (МВФ) и Банката за възстановяване и развитие (Световната банка).
Щатският долар заема мястото на британската лира като доминираща валута на пазара.
Клирингови споразумения.
Споразумение за многостранна компенсация 1947 г.
Съюз за европейски плащания (EPU) 1950-1958 г.
Европейско валутно споразумение (EMA) 1958-1973 г.
Разтрогване на споразумението от Бретън Уудс.
Формиране на Златния пул през 1961 г. (до 1968 г.)
Въвеждане на Специални права на тираж (СПТ) през 1969 г.
Силните валути трябва да ревалвират или свободно да се покачват.
Смитсънското споразумение от 1971 г.
Девалвация на долара и регулирано покачване на другите валути.
Европейската змия 1972 г.
Поради скептицизма на Германия по отношение на Смитсънската валутна реформа, европейските валути се променят в тесни граници една спрямо друга и имат плаващ курс спрямо долара; по този начин е създадена мини системата.
Нефтената криза на ОПЕК от 1973-74 г.
В отговор на високата инфлация, породена от нефтената криза, държавите започват да набелязват цели, свързани с увеличаването на паричната маса, в резултат на което се повишават лихвените проценти. Тези промени в лихвените проценти довеждат до голямо движение на краткосрочния капитал между държавите, в търсене на по-високи лихвени проценти и по този начин се подсилва системата на плаващия курс.
Целите на Европейската валутна система (ЕВС), създадена през 1979 г.
Да съдейства за по-добра икономическа интеграция и стабилност между страните-членки на ЕС.
Да въведе система за регулиран валутен курс с нива на намеса от +/- 2.25% от примерните централни курсове за повечето валути, т.е. Механизма за контрол на валутни курсове.
Да въведе ЕКЮ като основна парична единица в ЕС.
Паритетната мрежа е крайъгълният камък на Механизма за контрол на валутни курсове. Двустранните централни валутни курсове за всяка валута са в основата на мрежата.
Европейски икономически и валутен съюз (EMU) 1990-2002 г.
Обръщение на единна валута (евро) между страните членки на ЕС.
Създаване на единна Европейска централна банка (ECB).
Обща валутна политика между страните членки на ЕС.
Валутните курсове между страните членки на ЕС са фиксирани на 1 януари 1999 г., а през януари 2002 г. евро е пуснато в обръщение.
Технологичната революция.
По-голямата скорост и ефективност на комуникацията е резултат от технологичната революция е. Дилърите са способни да разширяват дейността си, благодарение на компютърните системи за парични плащания и информационните системи. Технологичният напредък довежда до по-голяма спекулация и волатилност.
Други нововъведения.
Властите на страните-членки на G7 се опитват да поддържат валутните курсове в определени предели или в относителни граници.
Споразумението от хотел Плаца (1985 г.)
Споразумението от Лувъра (1987 г.)
Системата за международни плащания е базирана върху доларов стандарт
Споразумението от Бретън Уудс 1944 г.
Конференцията, проведена в Бретън Уудс, Ню Хампшир през 1944 г., е опит от страна на западните съюзници да въведат ред в отношенията между валутите и международните системи за плащане, предлагайки вариант на модифицирано връщане към златния стандарт и конвертируемостта, като най-добър метод за окуражаване и възстановяване на световните икономики, като и за постигане ръст на международната търговия. Споразумението от Бретън Уудс възстановява фиксирания (но регулиран) курс между валутите във вид на т. нар. номинали, определян според златното им покритие. Държавите са били задължени да участват на международния валутен пазар, за да поддържат валутния курс в рамките на 1% над или под номинала. Системата е базирана върху стандарта за размяна на злато, според който американският долар, чийто курс се е поддържал от чуждестранните регулаторни власти, е бил конвертиран директно в злато от американското правителство по фиксирана цена от приблизително 35 долара за унция злато. След това курсовете на националните валути се фиксират според курса на долара и те трябвало да бъдат напълно конвертируеми спрямо долара. Всъщност доларът заменя златото като резервен актив на международната система за плащане. Ако инфлацията в страната се е повишавала с голяма бързина, според Споразумението от Бретън Уудс, държавата трябвало да намали търсенето, за да поддържа външната стойност на валутата си и за да ограничи изтичането на резервите си. По този начин монетарната политика се е управлявала от валутния курс.
Споразумението от Бретън Уудс довежда и до създаването на Международния валутен фонд (МВФ) и Международната банка за възстановяване и развитие, или Световната банка, както обикновено я наричат, а английската лира е заменена от американския долар като доминираща валута на пазара, в резултат от изкуственото поддържане на курсовете на номиналните стойности на конвертируемите валути спрямо щатския долар.
Повечето страни са имали недостиг на долари и са организирали клирингова система (през 1947 г.),чрез Споразумение за многостранна компенсация, с което да се управлява излишъка и дефицита между страните-членки.
След това са приети Споразуменията за междуевропейски разплащания 1948-49 г., а през 1950-58 г. е бил основан Съюзът за европейски разплащания (EPU).
В него участват първоначално шест европейски държави, а целта е да се изгради структура за многостранна мрежа от търговски позиции.
Съюзът създава парична единица, която е била избрана като обща мярка за измерване на стойността в Европейския съюз.
С планираното възстановяване на конвертируемостта на валутите през 1959 г. Съюзът за европейски разплащания спира да съществува (на 27 декември 1958 г.), а негов наследник става Европейското валутно споразумение (ЕМА).
Европейското валутно споразумение въвежда многостранна система за плащания и създава Европейския фонд.
Многостранната система за сетълмент осигурява на централната банка на всяка страна-членка възможността да нетира в долари баланси във валута на друга страна-членка на системата. Валутният курс по сетълмента е известен предварително.
Европейският фонд отпуска кредити в злато на страните-членки за период от три до пет години. През 1979 г. той е заменен от нови споразумения, включващи някои от страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
През март 1961 г. щатският долар и британската лира достигат много висока цена, което довежда до девалвиране курса на германската марка с 5%.
Многостранната система за сетълмент осигурява на централната банка на всяка страна-членка възможността да нетира в долари баланси във валута на друга страна-членка на системата. Валутният курс по сетълмента е известен предварително.
Европейският фонд отпуска кредити в злато на страните-членки за период от три до пет години. През 1979 г. той е заменен от нови споразумения, включващи някои от страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
През март 1961 г. щатският долар и британската лира достигат много висока цена, което довежда до девалвиране курса на германската марка с 5%.
Разтрогване на Споразумението от Бретън Уудс
През 1961 г. централните банки на САЩ, Англия, Франция, Белгия, Германия, Италия, Холандия и Швейцария създават т. нар. Златен пул, с цел оказване на натиск върху курсовете на американския долар и британския паунд.
Натискът върху средствата на Международния валутен фонд довежда до това, че страните със силно развита промишленост отпускат заеми на МВФ, според
Общото споразумение за вземане на заеми (сключено през януари 1962 г.).
По същото време Федералният Резерв на САЩ се споразумява за разменни средства с по-големите централни банки и с Банката за международни разплащания (BIS). Същото прави и Централната банка на Англия (Bank of England). Разменните средства се използват широко между 1964 и 1968 г. (британската лира се обезценява през ноември 1967 г.).
През март 1968 г. стремежът на инвеститорите да обръщат средствата си в злато, породен от Шестдневната война между Израел и неговите арабски съседи от 1967 г., довежда до края на Златния пул и запазването на официалната цена на златото от 35 щатски долара за унция, само при сделки между централните банки.
През юли 1969 г. Международният валутен фонд създава нова форма на международни резервни активи, Специални права на тираж (СПТ), като алтернатива срещу девалвацията на американския долар. Големият спад в курса на долара е бил предизвикан от огромния дефицит на платежния баланс. Страните със силни валути (Германия, Холандия, Швейцария, Япония), формално подкрепят повишението курсовете на валутите си, оставяйки ги да се повишават свободно.
През декември 1971 г., по време на Смитсънската конференция, правителството на САЩ, начело с президента Никсън, слага край на конвертируемостта на долара, което довежда до края на Споразумението от Бретън Уудс.
Смитсънското споразумение от 1971 г.
По същото време Федералният Резерв на САЩ се споразумява за разменни средства с по-големите централни банки и с Банката за международни разплащания (BIS). Същото прави и Централната банка на Англия (Bank of England). Разменните средства се използват широко между 1964 и 1968 г. (британската лира се обезценява през ноември 1967 г.).
През март 1968 г. стремежът на инвеститорите да обръщат средствата си в злато, породен от Шестдневната война между Израел и неговите арабски съседи от 1967 г., довежда до края на Златния пул и запазването на официалната цена на златото от 35 щатски долара за унция, само при сделки между централните банки.
През юли 1969 г. Международният валутен фонд създава нова форма на международни резервни активи, Специални права на тираж (СПТ), като алтернатива срещу девалвацията на американския долар. Големият спад в курса на долара е бил предизвикан от огромния дефицит на платежния баланс. Страните със силни валути (Германия, Холандия, Швейцария, Япония), формално подкрепят повишението курсовете на валутите си, оставяйки ги да се повишават свободно.
През декември 1971 г., по време на Смитсънската конференция, правителството на САЩ, начело с президента Никсън, слага край на конвертируемостта на долара, което довежда до края на Споразумението от Бретън Уудс.
Смитсънското споразумение от 1971 г.
Смитсънската валутна реформа включва 10-процентна девалвация на долара с по-нататъшно повишаване на другите валути, посредством увеличение на официалната цена на златото до 28 долара за унция.
По-голямата подвижност на курсовете става възможна след разширяването с 2.25% на позволените граници на колебание на новите централни курсове на валутите спрямо долара.
Европейската змия 1972 г.
До 1972 г. на международните валутни пазари съществуват нива на колебание, които са напълно нови за участниците на пазара. През 1972-73 г. тези колебания довеждат до девалвацията на щатския долар до 42.22 долара за унция злато. При тези условия Смитсънското споразумение не е просъществувало дълго.
Макар че Смитсънската валутна реформа е позволила на другите валути да се колебаят в определени граници спрямо американския долар, много от държавите не са били доволни точно от тези определени граници. Появява се значително недоволство, особено когато курсът на долара е продължил да спада.
В началото на 1972 г. немското правителство, което се отнася скептично към Смитсънското споразумение, приканва европейските си партньори да формират минисистема. Целта й е да спомогне европейските валути да поддържат ограничени предели на отклонение помежду си и свободно да се колебаят спрямо курса на щатския долар.
Тази система става известна като Европейската змия.
По-голямата подвижност на курсовете става възможна след разширяването с 2.25% на позволените граници на колебание на новите централни курсове на валутите спрямо долара.
Европейската змия 1972 г.
До 1972 г. на международните валутни пазари съществуват нива на колебание, които са напълно нови за участниците на пазара. През 1972-73 г. тези колебания довеждат до девалвацията на щатския долар до 42.22 долара за унция злато. При тези условия Смитсънското споразумение не е просъществувало дълго.
Макар че Смитсънската валутна реформа е позволила на другите валути да се колебаят в определени граници спрямо американския долар, много от държавите не са били доволни точно от тези определени граници. Появява се значително недоволство, особено когато курсът на долара е продължил да спада.
В началото на 1972 г. немското правителство, което се отнася скептично към Смитсънското споразумение, приканва европейските си партньори да формират минисистема. Целта й е да спомогне европейските валути да поддържат ограничени предели на отклонение помежду си и свободно да се колебаят спрямо курса на щатския долар.
Тази система става известна като Европейската змия.
- Решението на Англия да се присъедини към Европейската змия през май 1972 г. насърчава другите страни да определят свободно плаващи курсове на валутите си спрямо долара, вместо да се придържат към определени граници на отклонение, наложени от Смитсънското споразумение.
- По този начин Европейската змия успешно замества Смитсънското споразумение. Всъщност Англия е била принудена да се оттегли от Европейската змия само след 7 седмици, в резултат на спекулативна атака срещу британската лира.
Нефтената криза на страните от ОПЕК
Ембаргото, наложено от арабските държави-нефтопроизводители върху страните, които подкрепяли Израел по време на войната Йом Кипур през 1973 г., довежда до недостиг и покачване на цените на нефта. През 1973-74 г. след серия от бързо развиващи се събития, цените на нефта стават три пъти по-високи, което от своя страна, довежда до следните резултати:
- Рязък спад на икономическата активност, особено в САЩ;
- Двойно повишаване нивото на инфлация в промишлените държави, в сравнение с и без това високите й показатели;
- Значително повишаване на дефицита на платежния баланс;
- Излишъкът на нефт на ОПЕК се увеличава почти 10 пъти до 1974 г., което довежда до големи проблеми в рециклирането и голям растеж на международния валутен пазар.
За да се справят с негативното влияние на нефтената криза големите държави набелязват цели за увеличаване на паричната маса, което става причина за повишаването на лихвените проценти. Огромни потоци от краткосрочни капитали заливат международния валутен пазар и довеждат до повишаване на лихвените проценти, като по този начин увеличават волатилността на валутните курсове и подсилват системата на плаващите валутни курсове.
През 1976 г. Вътрешната комисия на МВФ, известна още като Споразумението от Ямайка, внася промени в устава на МВФ, засягащи фиксираните валутни курсове. По този начин са легализирани плаващите валутни курсове. Официалната цена на златото също е анулирана.
През 1976 г. Вътрешната комисия на МВФ, известна още като Споразумението от Ямайка, внася промени в устава на МВФ, засягащи фиксираните валутни курсове. По този начин са легализирани плаващите валутни курсове. Официалната цена на златото също е анулирана.
Европейската валутна система (EMS) 1979 г.
Европейската валутна система представлява модифицирана, подобрена версия на Европейската змия. Главната й цел е била не само да стабилизира валутите на държавите от европейския съюз, но и в бъдеще да ги обедини.
Конкретните й цели са:
Конкретните й цели са:
- Да съдейства за по-добра икономическа интеграция и стабилност между страните членки на ЕС.
- Да въведе управляема система на валутни курсове, т. нар. Механизъм за контрол на валутни курсове (ERM), с нива на намеса от +/- 2.25% от примерните централни курсове на повечето валути.
- Въвеждане на европейската валутна единица ЕКЮ, като основна парична единица в Европейския съюз.
Всички валути, участващи в Механизъма за контрол на валутни курсове, са имали курс, вързан за централния курс на ЕКЮ. Тези централни курсове представляват определено количество валута спрямо ЕКЮ.
С това кръстосване на централните курсове на ЕКЮ е било възможно да се направи серия от двустранни централни курсове за всяка валута. Тези двустранни централни курсове формират основата на т. нар. Паритетна мрежа.
Паритетната Мрежа е била крайъгълният камък на системата. Мрежата оказва натиск върху движението на валутните курсове и възлага определени задължения върху индивидуалните централни власти. Всяка централна власт се задължава да поддържа пазарния курс на своята валута в определени граници спрямо валутите на всички други страни членки.
До 2 август 1993 г. позволените колебания на валутните курсове са били в пределите на – 2.25% и + 2.25% от двустранните им централни курсове (+ 6% и – 6% за британския паунд, испанската песета и португалското ескудо).
Ако валутата варира с + 75% или – 75% от позволените предели, предполага се, че централната власт, която отговаря за отклоняващата се валута, трябва да се намеси.
Британската лира е била изтеглена от Механизма за контрол на валутни курсове от английското правителство на 16 септември 1992 г., италианската лира също е била изтеглена на 17 септември 1992 г., но през ноември 1996 г. тя отново се присъединява към него.
На 2 август 1993 г. финансовите министри и управителите на централни банки от 12 страни-членки на ЕС се споразумяват за разширяване границите на колебание за валутите, участващи в Механизма за контрол на валутни курсове.
Централната власт може да предприеме следните действия, ако валутата й се отклонява:
С това кръстосване на централните курсове на ЕКЮ е било възможно да се направи серия от двустранни централни курсове за всяка валута. Тези двустранни централни курсове формират основата на т. нар. Паритетна мрежа.
Паритетната Мрежа е била крайъгълният камък на системата. Мрежата оказва натиск върху движението на валутните курсове и възлага определени задължения върху индивидуалните централни власти. Всяка централна власт се задължава да поддържа пазарния курс на своята валута в определени граници спрямо валутите на всички други страни членки.
До 2 август 1993 г. позволените колебания на валутните курсове са били в пределите на – 2.25% и + 2.25% от двустранните им централни курсове (+ 6% и – 6% за британския паунд, испанската песета и португалското ескудо).
Ако валутата варира с + 75% или – 75% от позволените предели, предполага се, че централната власт, която отговаря за отклоняващата се валута, трябва да се намеси.
Британската лира е била изтеглена от Механизма за контрол на валутни курсове от английското правителство на 16 септември 1992 г., италианската лира също е била изтеглена на 17 септември 1992 г., но през ноември 1996 г. тя отново се присъединява към него.
На 2 август 1993 г. финансовите министри и управителите на централни банки от 12 страни-членки на ЕС се споразумяват за разширяване границите на колебание за валутите, участващи в Механизма за контрол на валутни курсове.
Централната власт може да предприеме следните действия, ако валутата й се отклонява:
- Директна намеса (купуване или продаване на валутата).
- Промени в лихвените проценти.
- Други фискални или монетарни мерки.
Като алтернатива, централните курсове на ЕКЮ за една или повече валути могат да бъдат обект на регулиране с взаимното съгласие на участващите страни.
Европейският икономически и валутен съюз (EMU) 1990 г.
Създаването на Европейския икономически и валутен съюз (EMU) е процес, включващ три етапа, от 1990 до 2002 г. Той е бил създаден, за да въведе:
- Обръщението на единна валута между страните-членки на Европейския съюз.
- Функционирането на единна Европейска централна банка.
- Обща валутна политика между страните- членки на Европейския съюз.
Целите на Европейския икономически и валутен съюз са:
- По-ефективен единен пазар.
- По-стабилна икономическа среда.
- Повишена международна валутна стабилност.
- По-нататъшна политическа интеграция в рамките на ЕС.
Влиянието на технологичната революция върху международния валутен пазар
Въздействието на технологиите коренно променя съвременната бизнес среда. Последователното въвеждане на компютърни продукти за международните инвеститори е направило промени във всички финансови пазари.
Преди въвеждането на компютърните технологии, за да се разбере цената на определен актив, е трябвало да се осъществи директна връзка с брокера или дилъра. Това се променя през 1964 г., когато агенцията Ройтерс с проекта си Стокмастър за първи път в историята използва компютри за предаване на финансова информация.
През 1973 г. пускането на системата Ройтерс монитор създава първия електронен пазар за търговия с валути, като цените се виждат по целия свят в реално време. Тази прозрачност довежда до невероятното разширяване на пазара, поради присъединяването на много нови участници. До 80-те по-голямата част от сделките е била извършвана по телефона или телекса. През 1981 г. Ройтерс пуска дилинг системата Монитор, която позволява на дилърите да контактуват един с друг чрез компютърна връзка. Системата още повече увеличава достъпността на пазара.
Системите за компютърни парични плащания също довеждат до разширяването на дейността на дилърите. По-добрата интеграция между големите търговски центрове и увеличаващото се значение на валутната търговия в САЩ става причина за развитието на търговия, която се извършва 24 часа в денонощие. Тези технологични нововъведения довеждат до по-голяма спекулативност и резки колебания на международните валутни пазари.
През периода след Смитсънското споразумение, международните валутни пазари претърпяват значителни структурни промени. Преминава се към системата на плаващия валутен курс. Това не е система на свободно плаващ валутен курс, посредством която валутите получават собствената си стойност. Вместо това, т. нар. dirty или регулиран плаващ курс се използва от много страни, например, от страните-членки на G7.
По този начин централните власти се опитват да поддържат валутните курсове в определени предели или в относителни граници. Централните власти се намесват на международния валутен пазар, за да се опитат да противодействат на повишенията и пониженията, които изпитват валутите извън желаните търговски граници.
Споразумението от хотел Плаца
През септември 1985 г. финансовите министри и управителите на централните банки на страните-членки на G5 (САЩ, Англия, Германия, Франция и Япония) провеждат среща в Ню Йорк,хотел Плаца, на която се споразумяват да си сътрудничат за окуражаване на системно повишаване на главните валути спрямо американския долар.
Споразумението от Лувъра
През февруари 1987 г. страните-членки на G6 (G5 с Италия) се споразумяват да поддържат валутите си на подходящи нива и обещават да си сътрудничат, за да се стимулира стабилността на валутните курсове на настоящите нива. Съществува неофициално намерение валутните курсове да се поддържат в рамките на 5%.
Системи за плащане
Системата за международни разплащания всъщност е базирана върху доларовия стандарт, който реално съществува, но не е признат официално.
Чуждестранните централни власти съхраняват резервите си основно под формата на долари и ги използват за уреждане на международни дългове. Все пак доларът вече не е конвертируем в злато или в нещо друго. По този начин покупателната стойност на световните резерви от долари зависи от състоянието на американската икономика. Изглежда, че тази ситуация ще продължава, докато не бъдат широко приети алтернативни резервни активи.
Въздействието на технологиите коренно променя съвременната бизнес среда. Последователното въвеждане на компютърни продукти за международните инвеститори е направило промени във всички финансови пазари.
Преди въвеждането на компютърните технологии, за да се разбере цената на определен актив, е трябвало да се осъществи директна връзка с брокера или дилъра. Това се променя през 1964 г., когато агенцията Ройтерс с проекта си Стокмастър за първи път в историята използва компютри за предаване на финансова информация.
През 1973 г. пускането на системата Ройтерс монитор създава първия електронен пазар за търговия с валути, като цените се виждат по целия свят в реално време. Тази прозрачност довежда до невероятното разширяване на пазара, поради присъединяването на много нови участници. До 80-те по-голямата част от сделките е била извършвана по телефона или телекса. През 1981 г. Ройтерс пуска дилинг системата Монитор, която позволява на дилърите да контактуват един с друг чрез компютърна връзка. Системата още повече увеличава достъпността на пазара.
Системите за компютърни парични плащания също довеждат до разширяването на дейността на дилърите. По-добрата интеграция между големите търговски центрове и увеличаващото се значение на валутната търговия в САЩ става причина за развитието на търговия, която се извършва 24 часа в денонощие. Тези технологични нововъведения довеждат до по-голяма спекулативност и резки колебания на международните валутни пазари.
През периода след Смитсънското споразумение, международните валутни пазари претърпяват значителни структурни промени. Преминава се към системата на плаващия валутен курс. Това не е система на свободно плаващ валутен курс, посредством която валутите получават собствената си стойност. Вместо това, т. нар. dirty или регулиран плаващ курс се използва от много страни, например, от страните-членки на G7.
По този начин централните власти се опитват да поддържат валутните курсове в определени предели или в относителни граници. Централните власти се намесват на международния валутен пазар, за да се опитат да противодействат на повишенията и пониженията, които изпитват валутите извън желаните търговски граници.
Споразумението от хотел Плаца
През септември 1985 г. финансовите министри и управителите на централните банки на страните-членки на G5 (САЩ, Англия, Германия, Франция и Япония) провеждат среща в Ню Йорк,хотел Плаца, на която се споразумяват да си сътрудничат за окуражаване на системно повишаване на главните валути спрямо американския долар.
Споразумението от Лувъра
През февруари 1987 г. страните-членки на G6 (G5 с Италия) се споразумяват да поддържат валутите си на подходящи нива и обещават да си сътрудничат, за да се стимулира стабилността на валутните курсове на настоящите нива. Съществува неофициално намерение валутните курсове да се поддържат в рамките на 5%.
Системи за плащане
Системата за международни разплащания всъщност е базирана върху доларовия стандарт, който реално съществува, но не е признат официално.
Чуждестранните централни власти съхраняват резервите си основно под формата на долари и ги използват за уреждане на международни дългове. Все пак доларът вече не е конвертируем в злато или в нещо друго. По този начин покупателната стойност на световните резерви от долари зависи от състоянието на американската икономика. Изглежда, че тази ситуация ще продължава, докато не бъдат широко приети алтернативни резервни активи.
Форекс (Forex) - Речник с базови съкращения на едно място
- Базова валута - това е първата (основна) валута в търгуваната валутна двойка.
- Допълнителна валута(вторична) - валутата в която се изразява цената на базовата валута. Поставя се на второ място в означението на търгуваната валутна двойка.
- Аsk(цена продава) - по голямата от цените в двустранната котировка на търгувания финансов инструмент,на която брокерът извършва сделка за продажба,и по която клиентът съответно извършва покупка. Ask е цената в дясната част на котировката.
- Bid(цена купува) - по-малкaта от цените в двустранната котировка на търгувания финансов инструмент,на която брокерът извършва сделка за покупка,и по която клиентът съответно извършва продажба. Bid е цената в лявата част на котировката.
- Спред - Разликата между курс купува и курс продава(Bid и Ask) за определен финансов инструмент-валутна двойка,фючърс,злато,петрол,CFD и др. Спредът се измерва в пипсове за валутните двойки,и в центове за CFD,благородни метали и петрол.
Спредовете на “Сандърс-Финанс“ АД са фиксирани,но при много резки промени в състоянието на пазара(волатилноста и ликвидността към определен момент за даден финансов инструмент),могат да бъдат променяни. - Пипс - Най-кратко казано това е минималното изменение на цената на всички финансови инструменти. Представлява изменение с 0,0001 при основните валутни двойки. Това е четвъртият знак след десетичната запетая във валутната котировка. В пипсове се измерват както печалбите и загубите ,така и спредовете.
- Тик(tick) - Всяко изменение на котировките на даден финансов инструмент.
- Волатилност(volatility) - Измерител на движението на котировките,на даден финансов инструмент за определен период от време.
- Суап(swap)- Такса за пренос на отворени позиции за следващия работен ден.
- Маржин(margin) - Определена парична сума която се използва като гаранция от брокера и се измерва в % от заетата позиция. Например за да купите 100 000$ при маржин 1% ще са ви необходими само 1000$.
- Ливъридж(leverage) - Това е съотношението между депозирания капитал и максималната му покупателна сила. Например при капитал от 1000$ при ливъридж 1:100 можете да откриете позиция на стойност 100 000$.Ливъридж съотношението трябва да бъде използвано много внимателно,тъй като създава предпоставки както за много големи печалби,така и на големи загуби. Колкото по голям Leverage се използва от страна на трейдъра ,толкова по голям риск се поема.
- Хеджиране - Стратегия за елиминиране на инвестиционния риск. Отваряне на две противоположни позиции в един и същ финансов инструмент ,с еднакъв брой лотове.
- Лот - Най-малката единица от даден финансов инструмент,предмет на търговия.
- Бик(bull) - Инвеститор който счита ,че цената на даден финансов инструмент ще се повиши. Този тип инвеститори са оптимисти и смятат ,че пазара ще се развива във възходящ тренд. Целта им е да печелят от този тренд.
- Бичи пазар(bull market) - Ситуация на пазара,при която цените на финансовите инструменти нарастват или се очакват да се повишат. Инвеститорите са оптимистично настроении по отношение на развитието на пазара. Обикновено в този случай преобладават купувачите,което води до поскъпване на цените на финансовите инструменти.
- Мечка(bear) - Инвеститор който вярва че цените на финансовите инструменти ще се понижат. Такъв тип инвеститори се опитват да спечелят при падащ пазар.
- Мечи пазар(bear market) - Ситуация на пазара при която цените на валута,акции ,индекси и др. се понижават или се очаква да се понижат. Това е пазар при който повечето инвеститори са песимистично настроени относно неговото развитие. Преобладават продавачите които натискат цените в низходяща посока.
- Линейна графика(line chart) - Тип графика която отразява движението на цените на финансовите инструменти,като ползва само цените на затваряне за определен период от време. Линейните графики не отразяват нито цените на отваряне,нито най-високите и най-ниски точки за дадения период.
- Бар графика(bar chart) - Графика ,отразяваща движението на цените за определен период от време(5мин,15мин,1 час,1 ден,1 седмица).Така наречения Бар се състои от четири елемента.
- Open(цена на отваряне) - Отразява цената в началото на периода. Представлява малка хоризонтална черта от ляво на бара.
- High - Това е най-високата достигната цена за дадения период. Върха на бара.
- Low - Това е най-ниската достигната цена .Дъното на бара.
- Close(цена на затваряне) - Отразява цената в края на периода. Представлява малка вертикална черта от дясно на бара.
- Японски свещи(candlestick) - Графика която отразява движението на цените на финансовите инструменти за определен период от време(5мин,15мин,1час,1ден,1седмица).Така наречените Японски свещи се състоят от пет елемента.
- Цена на отваряне - Това е първата цена за дадения период.
- Цена на затваряне - Това е последната цена за периода.
- Тяло - Разстоянието между цената на отваряне и цената на затваряне. Когато цената на затваряне е по-висока от цената на отваряне свещта е празна,и обратно когато цената на затваряне е по-ниска от цената на отваряне свещта е пълна
- Горна сянка - Представлява вертикална черта над тялото на свещта. Показва максималната цена до която е стигнал пазара,за дадения период от време.
- Долна сянка - Представлява вертикална черта под тялото на свещта. Показва минималната цена до която е стигнал пазара.
- Видове поръчки:
- Пазарна(Market order) - поръчка за покупка или продажба на финансов инструмент,която следва да се изпълни веднага по текуща пазарна цена.
- Спот - сделка за покупка или продажба на финансов инструмент,чиято дата на изпълнение е два работни дни,след датата на сключването.
- Стоп поръчка(Stop loss order) - Чакаща поръчка за закриване на позиция по цена по-малко изгодна от тази на сключване на сделката. Поставя се за ограничаване на евентуални загуби,при неблагоприятни движения на курса.
- Чакаща поръчка-Buy Stop order - Използва се за откриване на позиция за покупка по цена,по-малко изгодна(по-висока) за клиента от пазарната в момента. Поставя се най-често при ръст на пазара,като се активира когато котировката продава (Ask) достигне до предварително зададеното ниво.
- Чакаща поръчка-Sell Stop order - Използва се за откриване на позиция за продажба по цена по-малко изгодна(по-ниска) за клиента от пазарната в момента. Поставя се при падащ пазар,и се активира когато котировката купува (Bid) достигне предварително зададеното ниво.
- Лимитирана поръчка(Take Profit order) - Чакаща поръчка за закриване на позиция по цена по-добра от пазарната в момента на сключване на сделката. Използва се за прибиране на печалбата,при достигане на определени нива на пазара.
- Чакаща поръчка-Buy Limit order - Използва се за откриване на позиции за покупка по цена по-изгодна(по-ниска) от пазарната в момента Поставя се при падащ пазар,и се активира когато цената продава (Ask) достигне предварително зададеното ниво.
- Чакаща поръчка-Sell Limit order - Използва се за откриване на позиции за продажба по цена по-изгодна (по-висока) от пазарната в момента. Поставя се най-често при ръст на пазара,и се активира когато котировката купува (Bid) достигне зададеното ниво.
Форекс (Forex) - 24 съвета за forex търговия
- Упражнявайте се много на Демо, преди да започнете реална Forex търговия.
- При откриване на сметка ,не започвайте с по-малко от 400$ и не повече от 1000$ като начало(много бързо се печели,но още по бързо се губи).
- Откривайте по-дългосрочни позиции,като за целта използвате дългосрочна графика. Не се опитвайте да хващате кратките и малки промени в цената.
- Дръжте печелившите позиции отворени до край(ако се налoжи и месец),и ги затваряйте само при ясни сигнали за обръщане на тренда.
- Търгувайте в началото само на един пазар(една валутна двойка, или ДЗР),и научете всички характерни особености за него,за да може да ги следвате правилно.
- Бъдете търпеливи и никога не бързайте да откривате или закривате позиция,ако не сте сигурни какво ще се случи. По-добре да изтървете печалбата днес,отколкото да загубите парите си.
- Заложете повече на Техническия анализ,но не го прилагайте буквално. Винаги има отклонения и особености на пазара,затова трябва да се приспособите към тях,и да проявите повече фантазия.
- Следвайте пазара и не се опитвайте да го прогнозирате. Средно срочните и Дългосрочните трендове се виждат много ясно на графиките и те ще бъдат вашия показател.
- Никога не търгувайте срещу тренда.
- Ползвайте малко на брой технически индикатори(не повече от 3-4),и ако може си ги настройвайте сами.
- Откривайте без колебание позиции при техническа фигура,но не и на такава образувала се краткосрочно и за по-малко от няколко дни.
- Задължително слагайте „стоп“ ордери за да ограничите загубите.
- Следете 200 дневната МА за пробив на дневна графика,защото тогава големите фондове и инвеститори си обръщат парите.
- Следете последния цикъл на пазара и сключете сделката си според него.
- Обърнете внимание и на Фундаменталния анализ и новините. Особено значение има промяната в Лихвените проценти и инфлацията.
- Научете се да приемате загубите ,и след всяка такава си дайте почивка. Обмислете добре защо сте загубили и къде сте сгрешили.
- Никога не откривайте или не закривайте позиции само поради факта, че „така ви се струва“. На Forexa пазара 6-то чувство няма.
- Не се лакомете за големи печалби- те сами ще дойдат ако сте умни и търпеливи.
- Пазете се от големите загуби,и никога не увеличавайте губещите позиции понеже „ви се струва“ ,че трендът ще се обърне и всичко ще се оправи.
- Не се стремете към печалба всеки ден,заложете на по дългосрочни и сигурни позиции.
- Водете си борсов дневник,в който да записвате защо,кога и как сте отворили или затворили позиция.
- Занулите ли една сметка,най-добре е да продължите отново на Демо,и след време когато сте натрупали повече опит,отново да изпробвате своите умяния в реалната Forex търговия.
- Изкарате ли на Forex пазара повече от една година,значи имате огромен шанс да оцелеете и да се чувствате готови за сключването на по-големи сделки.
- Не се притеснявайте и не се срамувайте да зададете своите въпроси, дори и за най-незначителните неща на вашия Forex брокер.
Форекс (Forex) - 40 съвета за forex търговия
Съвет 1. Ако искаш да останеш в този бизнес, остави “надеждата на вратата и слагай стопове”
Съвет 2. Когато започнеш търговия(отвориш позиция), започни търсене на знаци показващи, че грешиш. Ако ги видиш, тогава излизай преди да ти бъде ударен стопа.
Съвет 3. Търговията трябва да е уморителна, като работа във фабрика. Aко съществува гаранция в търгуването то тя е: “развълнуваните играчи източват сметките си”
Съвет 4. Не скачайте в “следващото горещо нещо”. Развивайте своя план и го следвайте.
Съвет 5. Вие търгувате други търговци не съществуващи стоки. Трябва да вземате под внимание(да усещаш) психологията и емоциите зад търгуването.
Съвет 6. Бъдете осведомени за собствените си емоции. Нерационалното поведение е падението на всеки търговец. Ако вие викате пред компютъра си умолявайки цената да се движи във вашата посока, трябва да си зададете въпроса: “Рационално ли е това?”. Спокойно влизане. Спокойно излизане. Слагайте стопове. Не викайте.
Съвет 7. Не се вълнувай прекалено много – вълнението повишава риска тъй като замъглява разсъдъка.
Съвет 8. Не търгувай прекалено много – бъди търпелив и изчакай за 3-5 добри сделки.
Съвет 9. Ако идваш да търгуваш с идеята да направиш “големи пари”, ти си обречен. Тази умствена нагласа е причина за издухването на повечето сметки.
Съвет 10. Не се фокусирай върху парите. Фокусирай се върху доброто изпълнение на търговските операции. Ако влизането и излизането от търговията е рационално, парите сами ще се погрижат за себе си.
Съвет 11. Ако фокусираш върху парите, ще започнеш да налагаш волята си върху пазара за задоволяване на финансови нужди. От този сценарий има само един резултат: ще дадеш всичките си пари на търговци, които са се фокусирали върху ограничаване на риска и оставяне на техните печалби да растат.
Съвет 12. Най-добрия начин да минимизираш риска е да не търгуваш. Това е голяма истина особено по време на ниско-волатилната(вялата) търговия. Ако цената не се движи както трябва, тогава не търгувай. Просто седни, гледай и се опитай да научиш нещо. Правейки това ти си по активен в намаляването на риска и защитата на капитала си.
Съвет 13. Не е нужно да търгуваш 5 дни в седмицата. Търгувай 4 дни в седмицата, така ще бъдеш по-остроумен по време на търгуването.
Съвет 14. Предотврати загубата на капитала си. Това означава поставяне на стопове и понякога оставане извън пазара.
Съвет 15. Бъди отпуснат. Заеми позиция и постави стоп. А ако решиш да стоиш извън пазара, кой го интересува? Ти просто си вършиш работата и активно си защитаваш капитала. Професионалните търговци постоянно търпят малки загуби. Аматьорите прибягват към надеждата и понякога молитви за да спасят търговията си. В живота надеждата е силно позитивно нещо. В света на търговията надеждата е вирус, който заразява и унищожава.
Съвет 16. Не оставяй позиция “на червено” за през нощта.
Съвет 17. Дръж печелившите позиции толкова дълго колкото се движат по пътя си. Остави пазара да те изведе навън на последното си спиране.
Съвет 18. “Money Management” е тайната на успеха. Не претоварвай търговията си. Колкото повече я претоварваш толкова повече надежда идва в играта когато всичко върви против теб. Надеждата в търговията е като киселина за кожата, колкото повече се застои толкова по-болезнени стават резултатите.
Съвет 19. Няма логическа причина да се колебаеш при слагането на стоп.
Съвет 20. Професионалните търговци приемат загубите. Да сгрешиш и да не приемеш загубата е пагубно за сметката и ума ти.
Съвет 21. Веднъж като понесеш загуба забрави за продължаване на търговията на всяка цена, особено когато загубата е малка. Направи си услуга и използвай предимството от всяка възможност да изчистиш главата си чрез поемане на малка загуба.
Съвет 22. Никога не оставяй позиция да върви срещу теб повече от 2% от капитала ти. По-широка позиция – по стегнат стоп.
Съвет 23. Използвай дневна графика за да получиш представа за 30 дневния тренд, часова графика за да получиш представа за дневния тренд и 5 мин. графика за да идентифицираш точките за вход.
Съвет 24. Ако се колебаеш да заемеш позиция, това показва липса на увереност, която не е необходима. Просто заеми позиция и постави стоп. Търговците губят пари в позиции всеки ден. Дръжте ги малки. Увереността от която имаш нужда е не това дали си прав или не, а че винаги ще слагаш стоп независимо от всичко. Затова всъщност можеш да облекчиш тази колебливост да “дърпаш спусъка”, като продължаваш да поставяш своите стопове и затвърдяваш това си поведение.
Съвет 25. Добавяне към губеща позиция е като потъващ кораб, който поема допълнително вода.
Съвет 26. Добавяй към позиция която върви по твоя път.
Съвет 27. Адреналина е знак, че егото и емоциите ти са достигнали момент, в който замъгляват разсъдъка ти. Осъзнай това и веднага стесни стопа значително за да запазиш печалбата си или затвори позицията.
Съвет 28. Търси подходящи възможности да не търгуваш.
Съвет 29. През повечето време искаш да купиш стоката преди цената да скочи, тогава продай на моментните играчи след като скочи. Ако купуваш след като скочи осъзнай, че професионалните търговци продават своите позиции с цел да тестват силата на тренда. Те ще си ги купят обратно под нивото до което скочила цената – там където обикновено слагаш стопа си когато купуваш след скок. Лакомията идва в играта когато цената скочи отново и моментните играчи се впуснат в преследване и купуване на стоката. Осъзнай как са устроени трендовете и използвай това като предимство при отваряне и затваряне на позиция.
Съвет 30. Прекалената самоувереност води до финансова разруха. Когато оправдаваш загубите с неща като “Те просто пласират слаби ръце тук” така ти се самоуверяваш. Не дръж губеща позиция. Режи загубите. Винаги можеш да си ги възвърнеш.
Съвет 31. За нещастие дисциплина не се научава докато не фалираш(закриеш) една сметка. И докато не направиш това ти си мислиш, че това не може да се случи на теб. Показателно е това отношение, което те кара да държиш губещите позиции и да го правиш това разумно през целия път до дъното.
Съвет 32. Изтеглянето на печалбите всеки месец и внасянето им в разплащателната ти сметка, е добра практика. Това действие ще ти помогне да разбереш, че това е бизнес и твоя бизнес трябва да генерира печалби всеки месец.
Съвет 33. Професионалните търговци винаги влагат малка част от своя капитал в една позиция. Или ако заемат голяма позиция тогава ограничават риска до 1-2% от капитала си. Аматьорите обикновено влагат голяма част от сметката си в една позиция и и дават “стая да се движи” в случай че са прави. Тази ситуация създава емоции, които разрушават сметките им, докато професионалистите имат възможност да вземат решения и да ограничават загубите си защото стриктно определят своя риск.
Съвет 34. Още разлики между професионалистите и аматьорите:
- Професионалистите се фокусират върху ограничаване на риска и защита на капитала. Аматьорите се фокусират върху това колко пари могат да изкарат при всяко търгуване. Професионалистите винаги вземат парите на аматьорите.
Съвет 35. Не бъди герой! На този пазар героите биват разбивани. Добавянето към губеща позиция е “героичен ход”. На стоковия пазар не се изисква сляпа смелост, а изящност, финес. Не се прави на герой.
Съвет 36. Училище за здрави удряния по един и същ начин…Тъжно, търговците никога не осъзнават важността на “правилата” докато не “издухат” сметките си. Докато не изгубиш всичко не ти става ясно, че е много важно и трябва да следваш основните правила на професионалното търгуване(ограничи загубата, остави печалбата да расте, и т.н.).
Съвет 37. Пазара засилва лошите навици… Ако още в началото попаднеш в губеща позиция, която върви към 20% от капитала ти и се появи възможност да излезеш след голямо покачване/спадане, ти си обречен. Пазара засилва лошите навици. Следващия път когато допуснеш позиция да върви към 20% загуба, ти ще си я държиш мислейки си, че ще можеш да излезеш пак при някое голямо движение(покачване/спадане), ако си търпелив и изчакаш достатъчно дълго. Тогава вече няма значение дали стоката е била обновена или е излязла благоприятна новина. Ти все още имаш нужда от защита на капитала си. Независимо дали е разумно или не контролирай риска като винаги слагаш стоп.
Съвет 38. Кой е отговорен за твоята търговия?
Отличителна черта на един търговец-аматьор, който няма да постигне нищо в този бизнес, е това че постоянно обвинява всичко друго но не и себе си като причина за лоша търговия. Докато професионалистът звучи така:
“Аз съм виновен защото тази позиция е прекалено голяма за моята сметка.”
“Аз съм виновен защото не се вместих в нормите ми за риск”
“Аз съм виновен защото наистина не знам как да търгувам”
“Аз съм виновен защото знам че пазарните играчи могат да ми вземат парите и знаех че отивам на там.”
“Аз съм виновен защото знам че има рискове в търгуването и не ги идентифицирах достатъчно пълно когато заемах тази позиция”.
Съвет 39. Аматьорите винаги мислят така: “колко ли пари мога да направя от тази позиция?” А професионалистите така: “колко пари мога да загубя от тази позиция?” Търговецът, който контролира своя риск, взема парите на този чиято глава витае из облаците.
Съвет 40. В някои моменти търговците откриват, че никой не може да им каже какво точно ще стане през следващия работен ден и може и никога да не разбереш колко пари ще направиш. Тогава единственото нещо, което ти остава да направиш е да определиш колко да рискуваш с цел да разбереш дали си прав или не. Ключът към успешната търговия е да фокусираш вниманието си към това колко пари рискуваш, а не колко може спечелиш.
БИКОВЕ или МЕЧКИ
Биковете (bulls) нападат като си навеждат главата и мушкат противника с рогата си в посока нагоре. (Значи са купувачи).
Мечките (bears) нападат като се изправят и повалят противника си с лапи в посока надолу. (Значи са продавачи).
Но, какво значи да си мечка или бик във форекс търговията? Когато купуваш напр. EUR/USD ти си с бичи настроения за еврото и същевременно мечи настроен към долара, т.е. ти си и бик и мечка. Важното е да не си ... прасе.
Знаеше ли, че на пазара има и прасета (hogs, pigs)? Има ги и още как! Прасетата се славят с лакомията си, а също и с това, че на всяко прасе му идва Коледата. Ако си новак без опит и си решил чрез форекса да забогатееш набързо, можем да твърдим с голяма доза сигурност, че и ти си прасе. Не ни се обиждай! Този сайт е създаден от трейдъри и затова си позволяваме да говорим така. Едва ли тези неща щяхме да ги напишем, ако бяхме служители в брокерска къща. Ти чел ли си подобни определения на сайта на някой инвестиционен посредник? При все това, нека да ти служи за успокоение това, че мнозинството добри трейдъри в началото си са били прасета, и са били „заколвани” поне два пъти, т.е. занулявали са по две сметки, а може би и повече. Важното е да не повтаряш едни и същи грешки, а да се учиш както от своя, така и от чуждия опит. Девизът ти да бъде: Знам, че съм прасе, но се боря с прасешките си нагласи. Като стана дума за прасешки нагласи, какво ще кажеш за следния въпрос, който в различни форми ни е задаван неведнъж?
„Мога ли с късмет да удвоявам парите си всяка седмица?”
Това е типичен въпрос на алчно прасе. Късметът най-много да му помогне да изкара две седмици на пазара, вместо да фалира за една седмица, както би трябвало. За някои суперлакоми свине, Коледа настъпва много по-рано от 25 декември.
Какво представляват котировките?
Пример: EUR / USD = 1,50 означава, че едно евро струва 1,50 щатски долара. Ако купиш 10 000 евро, ти същевременно продаваш 15 000 щ. долари. Ако продадеш 10 000 евро, същевременно купуваш 15 000 щ. долари.
Това беше пример за ‘прав курс’. USD / EUR е ‘обратен курс’, т.е. колко евро струва един щатски долар? В търговската платформа, предоставена от твоя форекс брокер, най-вероятно ще виждаш прави курсове.
Първата от двете валути се нарича ‘основа’ или ‘базова валута’ (base currency). Втората се нарича ‘котировъчна валута’ (quote currency). Защо еврото е основа? Защото, когато се е появило на бял свят, е струвало повече от долара.
Ако в настоящия момент AUD/USD = 0,92, защо австралийският долар е по-евтин от щатския, а пък е ‘основа’ във валутната двойка? Защото, когато за първи пъти е била дадена котировка за австралийския долар, той е бил по-скъп от щатския.
Абонамент за:
Коментари (Atom)